На кого помагат нашите екипи?

Б.Т. е на 65 години, разведен, със син, който живее в далечен град и го посещава много рядко.

Той има и брат в същото населено място, където живее, но не се разбират добре и не поддържат чести контакти. До момента преди да постъпи като потребител на услугите на Център „Домашни грижи” в града, Б.Т. се грижи за майка си – М.Г. / 89г. / и поддържа цялото домакинство. Домът се отоплява с печка на дърва през зимния сезон. Докато цепи дърва за печката, както обичайно, БТ получава инсулт и е приет в болница. Майка му не е в в състояние да се грижи за него и се обръща към местния Център „Домашни грижи“. Веднага след изписването си от болницата Б.Т. започва да се посещава в дома от екипи на Центъра. Изписан е с левостранна тежка хемиплегия /парализирана лява половина на тялото/, с невъзможност сам да се движи в леглото и да се самообслужва (с катетър и памперс) и с афазия /липса на говор/. В този момент той е напълно зависим в ежедневните си нужди, много нервен и негативно настроен към ситуацията, в която се намира. До скоро е бил активен, работоспособен, със социални контакти, в следващия момент - социално изолиран, притеснен и уплашен от това, че няма кой да се погрижи за него. Посреща екипа на Центъра с недоверие и нежелание да допусне непознати хора в дома си и личното си пространство, отказва и отрича всяка инициатива от страна на екипа.

В периода на възстановяване екипът на Център „Домашни грижи” постига много в работата си с Б.Т.: мъжът е обучен на самостоятелни движения в леглото, говорът е значително подобрен, пациентът е независим при уриниране и дефекация /може сам да се обслужи в санитарен възел/, самостоятелно се облича и съблича, придвижва се сам с помощно средство в дома си. Благодарение на това, ежедневието на пациента е значително облекчено, с помощта на персонала вече излиза на разходка извън дома си. По препоръка на медицинските сестри от Центъра и с тяхно съдействие неколкократно посещава „Рехабилитационен център за физиотерапия и лечебна физкултура”. Поради честите хипертонични кризи на Б.Т., констатирани от медицинските сестри при техните посещения, се налага консултирането му със специалисти и промяна в първоначалната терапия. В резултат на това соматичните показатели на Б.Т. се нормализират. Бавно и постепенно нервността и негативизмът на пациента значително са намалени, и усърдието на екипа е възнаградено с доверие от негова страна и неговите близки. БТ признава, че не може да си представи как би се справил без помощта и подкрепата на Център ”Домашни грижи” в града.

Година по-късно майка му умира. БТ продължава да получава грижи от екипа на Центъра, като в момента, поради скорошната загуба на най-близкия му човек, усилията на екипа са насочени предимно към подобряване на психоемоционалния му статус и преодоляване на тежкия период, свързан с осъзнаването на самотата.

Л.К. е на 83 г., вдовица, живее сама в къща в село, в близост до областен град и няма собствени деца.

В областния град живее неин племенник, който я посещава сравнително рядко, тъй като се грижи за болен родител в друго населено място. Л.К. се отоплява с печка на дърва през зимния сезон.

За Л.К. екипът на Център „Домашни грижи” се грижи от една година. В началото тя изпитва недоверие и въпреки очевидната нужда от помощ в ежедневието, се страхува от факта, че в дома й ще влизат непознати хора. Вярва единствено на своя съседка и приема само частична подкрепа от екипа на Центъра.

Два месеца по-късно след падане в двора на къщата си Л.К. чупи дясна бедрена кост. Оперирана е и е изписана от ортопедично отделение с декубитални рани. Тя е в пълна невъзможност да променя сама позицията си в леглото, напълно зависима в ежедневните си нужди. В психоемоционално отношение е силно депресирана, не се усмихва, често плаче, без желание да се бори и живее. Приема себе си като затворник, обречен да не излезе повече навън. Съседката, на която се доверява доскоро, отказва да я посещава, притеснена от тежките грижи, които трябва да поеме. От деня на изписването й, ежедневните грижи за Л.К. се поемат от екипа на Център „Домашни грижи” в близкия град. Това са тежки грижи за лежащо болен пациент в домашни условия.

Организирана и проведена е консултация с хирург с помощта на екипа на Центъра „Домашни грижи“ и по негово предписание се правят превръзки до пълното оздравяване на раните. По време на посещенията си в нейния дом, членовете на екипа на Центъра я обучават самостоятелно да се движи и променя позицията си в леглото с помощта на импровизирани помощни средства, за да не се образуват нови рани от залежаване. Полагат се ежедневни грижи за хигиената на тялото и за поддържане на кожата в добро състояние. След консултация с ортопед започва раздвижване в леглото и на по-късен етап се организира престой в отделение за рехабилитация и лечебна физкултура. След изписването й от отделението, раздвижването продължава и започва обучение за използване на проходилка и други помощни средства. Спазвайки хранителен режим, препоръчан от медицинските сестри, Л.К. редуцира част от теглото си, което я улеснява при раздвижването и прохождането.

Благодарение на грижите и обучението от страна на екипа на Център „Домашни грижи”, възрастната жената започва да се справя сама в голяма част от ежедневните си дейности - може да запали сама печката на дърва и да приготви храната си, придвижва се безпроблемно с проходилка в дома си. С помощта на човек от екипа на Центъра излиза навън и може да се разходи в двора и по улицата пред къщата. Най-голям напредък е отчетен в психоемоционалното й състояние - вече посреща екипа с усмивка и надежда. Пациентката признава, че екипът на Центъра й дава сили за живот и чака всяко посещение с нетърпение. Фактът, че на следващия ден ще бъде посетена отново, й дава спокойствие и сигурност.

Семейство И.А.и Т.А. са потребители на Център „Домашни грижи” в града.

Живеят в жилищна кооперация на 4-я етаж и не разполагат с асансьор, което ги затруднява изключително в придвижването им. Т.А. е с увредено общо състояние, страда от паркинсонова болест, с постоянен тремор, артериална хипертония със застойни промени, състояние след счупване на бедрената шийка през 2012 г. И.А. е с тотална хистеректомия, в резултат на злокачествено заболяване, остеопороза, двустранни коксартроза и гонартроза, дискова херния, артериална хипертония, хроничен пиелонефрит с хидронефроза. Поради високия етаж и липсата на асансьор рядко напускат дома си. Преди две години внезапно загубват единствения си син. Нямат внуци или други близки в града. На фона на заболяванията и последвалата трагедия, те са с тежка депресия от загубата на единственото си дете, без желание за живот и енергия. Живеят изолирани от всичко и всички, сами с мъката си до момента, в който започват да получават грижи от екипа на местния Център Домашни грижи. Задачата на екипа се оказва отговорна и трудна – възрастното семейство трябва да бъде върнато към живота, който продължава. Това включва не само помощ в ежедневието, но и в социален, емоционален и здравен аспект. Представителите на Центъра подхождат с много внимание и търпение, организират консултации с лекари-специалисти. Важното в ситуацията е, че възрастната двойка им сe доверява и се съобразява с препоръките. С постоянство и последователност служителите на Центъра „Домашни грижи” постигат много – връщат вярата на семейство А., че животът е хубав, независимо от изпитанията, които ни поднася. Чувстват се спокойни и сигурни с медицинските сестри и домашните помощници и се надяват, че грижите от тях няма да спрат. Най-ценни за екипа на Центъра са резултатите, които постигат с тях и благодарността, на която се радват. 

Поздравление от Цоло Цолов, гр. Бяла слатина: